ТЯ

Искам да обявя, че останахме сами. Корабът, както се казва, потъна. Решително необходимо е да разберете някои неща и да ги схванете. Сега вече няма да се отървете и да запазите вашия орган. Не знам защо сте го щадили толкова много преди, но съм сигурна, че сте намирали оправдания. Аз знам това от собствен опит. Смешни са всякакви оправдания. Голямото Ви извинение, предполагам, е че органът е Ваш, че органът сте Вие. Че, значи, органа ако разкрепостите, ще подложите на риск самия себе си. Да, той не е част от Вас, той сте Вие. Сега вече няма такива оправдания. Органът сме ние. Корабът потъна. Потъна цивилизацията и Вие чрез органа си трябва да я възродите.

II. Тя, Тя2 голи легнали пред него.

ТЯ

Имате право на избор. Можете да изберете първо мен, а после нея, или обратното. Вашият избор ще се запамети в нашите общи бъдещи гени като първия естествен подбор на новата, на цивилизацията. Дано тя да съхрани китайската кухня. Не си представям света без панираните зеленчуци.

III. Тя, Тя2 лъскат ботушите му за езда.

ТЯ

Помисли. Вече няма къде да отидеш. Островът е кръгъл. Повярвай, островът е съвсем психически кръгъл. Твоите ботуши за езда сега са много смешни. Сега са вече смешни. Харесват ли ти ботушите му за езда?

ТЯ2

Докато бяхме на кораба се чудех защо са му ботуши за езда на палубата.

ТЯ

В каюткомпанията.

ТЯ2

Да се разходим до брега, ако желаете. Там може да ни обладавате поред.

IV. На брега. Той се опитва да избута от водата една полупотънала лодка.

ТЯ

Какво правите? Опитвате се да извадите лодката, възлагате й прекалено много надежди. Тя е женски предмет. На нея не могат да се възлагат никакви надежди. За съжаление заедно с нашия красив лайнер потъна и илюстрованата енциклопедия, в каюткомпанията. На графиката с мъжкия орган, с вашия орган… На графиката прекрасно се виждаше как скротумът, там, където са Вашите тестиси… Скротумът виси, изваден е гордо, макар и ниско. Защото му трябва хлад, навън от топлината на тялото. Пропадане в името на възхода.

ТЯ2

Косъмчетата по краката ми растат. По нашите крака. Използвайте времето, преди да сме станали отблъскващи. Тогава вече ще трябва да ни обладавате като чисто задължение. В името на еволюцията.

ТЯ

Изтощавате се там с лодката. Потите се. Да речем, че бихме могли и ида поиграем с Вас екзотични игри. Да се препашем с палмови листа и да изтриваме потта от мускулестите Ви гърди, капка по капка. Да речем – с черупка от кокосов орех. Кожата ми скоро ще почернее от слънцето. Имате шанс да заченете една нова южна раса с бледа кръв. Хайде, Андерсен, излизайте. Няма да Ви направим удоволствието да се любим една друга. Разберете, ние искаме Вас.

ТЯ

Учудвам се колко е лесно да се откажа от най-привичните неща. Енфието свърши. Не съм помисляла, че мога да живея без енфие. Дали няма да открием някакви островни наркотични растения? Това е само наивно предложение. Единственото, което ми трябва, е органът между краката Ви. Вътрешностите ми вече изтръпнаха.

Пауза.

ТЯ

Какво ще стане ако не успеем да го спечелим за нашата кауза?

Пауза.

ТЯ2

Поне нямаме конкурентки. Сега състезанието е между нас и неговото желание да напусне острова. Безсмислено желание, впрочем. Иска да отплува, да извади лодката. Утре може би ще опита да построи сал.

VI. Тя2 води накуцващата Тя.

ТЯ2

Убоде се на един трън. Няма какво да гледате. Вече го извадихме.

ТЯ

Направихме грешка. Не трябваше да вадим трънчето. Той може би щеше все пак да се докосне до петата ми, до крака ми. Започвам да усещам треска. Унасям се. Оставям ви, така да се каже, без свидетел.

VII. Тя2 и Той да спящата Тя.

ТЯ2

Уплашихте ли се? Какво си мислите – за това какво трябва да направите? Нищо няма смисъл да правите.

Пауза.

За какво да се плаша? Това е, което не можете да разберете. Когато бяхме спрели в Гваделупа, не на този круиз, много по-преди… За разлика от Вас аз съм прекарала живота си в круизи. Една гледачка там ми каза, че със сигурност ще зачена по време на морско пътешествие, на морско приключение. Това, което се случи с нас със сигурност е приключение, не мислите ли? Как смятате, някой би ни завидял. На Вас без съмнение много, много биха Ви завиждали. Гърдите ми са много хубави. Как ги определяте – като красиви или като хубави? Големи. Топли навярно, ако ги докоснехте. Вие решително отказвате. Проговорете, поне кажете дали просто така, без ангажимент ще наречете гърдите ми хубави или красиви. Като страничен наблюдател. В каюткомпанията, когато се люлеете в тръстиковия стол. Имам неприятно усещане, че с Вашето противене ни докарахте, Вие ни докарахте това нещастие. Преди бяхте мъж, на който всеки мъж би завидял. Сега, ако тя умре, положението ще се измени. Ако завидното положение се измени в не толкова завидно, то и не толкова завидното положение значи че може да се промени в съвсем незавидно. Такова неприятно усещане имам. Как е възможно приятното и почти отчаяно чувство, че ни предстои единствено нахална и освободена любов върху пясъка, как това чувство можа да се превърне в неприятно усещане. Впрочем Вие играете добре Вашата игра, дотам, че ако сега кажете една дума, това ще бъде нещо като експлозия, телесна експлозия, искам да кажа. Такава, която и аз вътре в себе си ще почувствам. Може би Ви харесва необичайната, извратена любов?

VIII. Тя бълнува в треска. Tя2 и Той.

ТЯ2

Вие сте копие на извратен оригинал. Искам да кажа, че оригиналът е бил истински някога. Вие сте неговото изкривено копие. Вижте своя орган. Не Ви ли подтиска фактът, че с повече или по-малко разлики такъв, съвсем същия орган притежават всички, още по-лошо, притежавали са всички преди. И в наследство Вие сте получили такъв и ще го предадете в наследство, ако мъжката ви цивилизация има въобще наследници. Разбирам, разбирам. Искате да останете паметник на последния орган! Искате, щом не можете да сте единствения на всички времена, да бъдете последния. Разбирам. Животът е голямо нещастие. Опитвате се да бъдете финално щастлив.

Пауза

Искате ли да се впуснем в незачатъчна любов. Да го направим. Тук, както се казва, сега. Няма да давате шансове на утробата ми. Харесва ли Ви, че говоря такива недопустими неща? Съвсем различна съм, отколкото в каюткомпанията. Никой не прави нищо без цел. И това, което не правите, също има цел. Постигате някакво удоволствие, нали така? Защо да не си позволим взаимно удоволствие, ако то не нарушава Вашата цел? Незачатъчна любов, любов с ръце и устни. Добре, признавам, не мога да дам гаранции, че от тази игра няма да опитам да прескоча в по-дълбоката игра, с която утробата се стреми към своята специфична цел. Вие сте достатъчно проницателен, разбрах го още на кораба, в каюткомпанията. Така че, разбирате, че е трудно да се откажа от специфичната цел на своята утроба, но все пак, чрез едно подозрително любене, в което ще ме дебнете и контролирате, Вие все пак ще успявате да ръководите нещата до ръба, при който Вашата цел остава изпълнена, без да се прескочи отвъд ръба на нашата специфична цел. Ще се пръснете от собствените си сокове, млад мъж на самотен остров с две жени.

ТОЙ

Вие си играете с моята напрегната чувствителност. Не разбирам, дали това ви доставя по-голяма радост от изпълнението на вашата цел. Само аз мога да изпълня вашата цел. Съблечете това. Ето тази презрамка. Да, гърдата Ви е хубава. Казвам, че гърдата Ви е хубава, не гърдите Ви. Ще мога да кажа какво мисля и за двете Ви гърди, когато свалите и тази презрамка. Да, и двете Ви гърди са хубави. Вие въобще не разбирате какво искам да кажа. Аз въобще не мога да кажа това, което искам да кажа. Гърдите Ви в тази мрачина се извиват навън от себе си и се залепят през погледа ми. В дълбочината под очите ми, под очните ябълки. Разбирате ли? Ето така. Не се възгордявайте – навярно, когато говоря така, получавам необходимото стимулиране, за да бъде изпълнена целта ви. То вече се случва. Имам чувството, че не мога да спра да говоря. Трябва да млъкна, за да обвия с устни влажните зърна на гърдите Ви.

Пауза.

Може и да умра, когато стигна до пъпа Ви. До влагата в него. Имам предвид действително пъпа Ви и влагата на потта, която усещам, че обичам. Ако сте смутена, още по-добре.

Пауза.

Обичам Ви.

IX. Тя спи изтощена от треската. Tя2 и Той.

ТЯ2

Тази близост до смъртта. Станахте така решителен. Но не изпитахме никакво удоволствие, освен думите. Вие ни харесвате и двете много, до колебание. Когато тя се приближи до опасността, тя Ви отне колебанието, защото ако тя умре, няма да го има вече Вашето колебание. Не бихте могли да продължите да ни харесвате и двете. Вие изобщо не разбирате, че откакто корабът потъна, ние сме съвсем близо до смъртта. Отдавна сме близо. Вие само се надявате, че сте далеч. Вие сте обречен да сте близо до нас, защото сте близо до смъртта си, като нас. Вие не можете да сте далеч от нас. Островът е малък. Отвъд острова няма нищо друго. Аз, аз съвсем съзнателно Ви оставих да намерите за органа си толкова далечен път, за да влезете близо. Близо до нас. Елате сега да се любим още по-безнадеждно, отколкото може да предположите, защото Вие не можете да допуснете колко е безнадеждно, но аз Ви прощавам. Все пак Вие имате Вашия орган, Вашата котва, мачтата, на която се надявате да се опънат спасителни платна. Не усетихте ли вятъра на смъртта? На Вас наистина Ви харесва необичайната, извратена любов.

---

Дневникът на майора

Спомням си само, че слънцето беше много силно, но не като в северна Африка – не натискаше отгоре с топлината си. На такива места светлината променя цветовете и всеки цвят, на водата или на растенията, дори най-малките цветни точки – птиците горе в палмите… всичко получава еднаква яркост на цвета. През цялото време, което прекарахме там, ми се струва, че не видях нито веднъж цвят какъвто е да речем кремавият, бледокремавият, или пастелно жълто. Предполагам, че това има някакво значение, така мисля сега. Много пъти преди това, и по-късно, когато се връщахме от юг на север, към по-близките части на Африка, се е случвало да видя, как на някой пазар или в светилището при някой оазис пускат петлите за ритуалните боеве да се разходят на спокойствие. Тогава петлите рият пясъка, не се опитват дори да махнат превръзката, с която са вързани очите и човките им. Просто рият пясъка, търкалят се, после разтварят криле и за разтърсват, за да изпадат от перата им песъчинките. Разбира се, аз имах много време да мисля за онова, което беше се случило с нас след този круиз, но много често в спомена ми нещата, които аз самият съм преживял, се смесват все с образа на тези петли които рият и се търкалят, напълват цялата си перушина с пясък и после, все едно че ще кукуригат, разтрисат шарените си криле.

Да свиквам със специалния климат винаги е било нещо като моя професия, като условие без което много отдавна бих се провалил. Така че, островът не беше за мен изненада. За тях - да. Искам да кажа, че ако нещо от климата е направило нещата по-различни или ги е принудило да се случват по определен начин, то това не важи за мен. Аз успях, поне така смятах че изглеждаше, да бъда там като единственото действащо лице, което все пак може да промени нещо, имам предвид лодката и така нататък. В началото се опитвах да изглеждат все едно, че е още един пореден, нормален ден. Разбира се, това не идва само от дрехите, но аз се стараех, доколкото мога – шалчето ми дори беше на врата, поне в началото. Тогава съжалявах, че корковата шапка се беше загубила някъде. Не ми пречеше слънцето толкова, просто още в началото се появи някаква двусмисленост, те имаха основание - още с дрехите ни, с външния вид - да смятат случая за по-особен, а оттам всъщност беше тръгнала и тази странна и според мен болезнена идея за свобода, която те държаха да си позволят.