TEXTS

АПОКАЛИПСИС ТОГАВА

от Явор Гърдев

"И кога рекат: мир и безопасност,
тогава внезапно ще ги постигне гибел."
1Сол 5:3

Проектът 'Бастард' е апокалиптическа мистификация, наложена върху сюжет от политическата история на Европа. Затова и настоящото представление е далеч от историческата възстановка, от традиционната кралска пиеса, а и от принципно недоказуемата етнографска правдивост. Ako събитията в западната част на нашия континент в края на 12-ти и началото на 13-ти век бяха протекли така, както протичат тук, западноевропейската политическа история щеше да е свършила в рая на 'вечната свобода' 800 години преди Фукояма да провъзгласи нейния свършек в рая на либерализма. При това щеше да е свършила физически, а не метафорически.

Тук естествено възниква въпросът дали подобна мистификация е правомерна, съществуват ли логически и емоционални правила, по които тя се извършва или е просто случайна. Текстът 'Бастард' е плод на срещата на апокалиптиката и политическата митология, поради което, макар да се проектира върху миналото той говори и за 'сега'. И не с репресиран Езоповски език, криещ се зад историческия сюжет, а със свободния език на универсалната актуалност на своята тема. А тя е за пораженията, които властта нанася върху вътрешния свят на човеците. За пораженията, които е нанасяла, които нанася и които неизбежно ще нанася.

Идеята за това как едно подобно сливане на апокалиптическата настройка и политическата актуалност може да произведе съвсем нов смисъл (при това изцяло в духа както на средновековието, така и на модерността) идва от едно писмо-трактат за Антихриста, написано още през 10-ти век от Адсон - абат на Клюнийския манастир Мутие-ан-Дер. От голяма полза тук се оказа изследователския текст на Слава Янакиева, занимаващ се с литургическото действо 'Ludus de Antichristo' от 12 век, чийто сценарен план се базира на това по-ранно писмо на Адсон. Това са изворите около концепцията на 'Бастард'.

Що се отнася до сюжетните и текстовите извори, те са доста по-познати на широката публика. Както може да се очаква за една хроника, Шекспир не е автор на сюжета на своята хроника 'Крал Джон'(1598), а го заимства изцяло от по-ранната и с неизяснено авторство пиеса 'За смутното управление на Джон, английски крал, а също така и за похожденията на незаконния син на крал Ричард, известен под името Фокънбридж, а още и за смъртта на крал Джон в Суинстедското абатство.' (1591). През втората половина на двадесети век пък на свой ред Фридрих Дюренмат изцяло заимства този използван вече от Шекспир сюжет, за да напише свой 'Крал Джон' - пиеса, обикновено считана за основа на 'политически' театър и, между другото, веднъж поставяна в България в повече или по-малко подобна насока. Това поредно заимстване на сюжета от моя страна се обляга в голяма степен на двете предни драматургически версии (Шекспировата - в превод на Валери Петров и Дюренматовата - в превод на Иван Станев), но има коренно различна цел - да разкаже една модерна апокалиптическа притча за непреодолимия трагически конфликт между любовта, властта и вярата, минавайки по мотивационната пътека на безправието, на маргиналността, на аутсайдерството. Затова и проектът носи непреводимото, но усвоено като нарицателно и в българския език заглавие 'Бастард'. Най-близката българска дума, която би могла да ни представи малка част от значението на тази дума е 'копеле', 'незаконно дете'. Съществува предположение на етимолозите, че 'бастард' означава - 'човек, заченат в плевнята, в обора', т.е. заченат скришом, между другото, без да бъде желан, от родители, чиято връзка не е законна пред Бога. Това значение пряко насочва и към друг интерес на проекта - към социалната онеправданост, към социалното различие, към предопределеното от родова дамга аутсайдерство, към маргиналността и непригодността. Разбира се термините 'бастард' и 'бастардиране' не са произволна лескикална заемка. Като приблизителни синоними на 'дегенерат' и 'дегенериране' те се употребяват в българския език още през първата половина на века, в повечето случаи - във връзка с модерните тогава расови теории, например в статиите на поета Кирил Христов. В биологическата термонология 'бастарди' са мелезите и неизползваемите за разплод екземпляри, 'излишните' кученца в кучилото.

И така, проектът 'Бастард' наблюдава раните, които отваря властта в личното пространство на индивида, вглежда се в колизиите между вътрешния свят на човека и принудата на обществения контекст, в перверзията и жестокостта, породени от властовата амбиция. 'Бастард' изследва естествената агресия и постоянно надмогващия културата варваризъм. 'Бастард' се случва в онзи допир, в който човешкия импулс граничи с животинския нагон. 'Бастард' обитава зоната, където човекът не успява да въздържи унищожителната си сила. 'Бастард' разказва за хората-кучета, ревностно маркирали териториите си на господство и отстояващи ги с нокти и зъби. 'Бастард' влиза в катакомбите на човешката душа. 'Бастард' е представление за красотата на опасните неща.

Ad honorem tui Christi

Javoris ludus iste...