TEXTS

FE-MAIL

АДРЕСЪТ – НЕИЗВЕСТЕН

Портретът е грохналата къщичка в гората, където в кошниците с миналогодишни малини ферментира захаросано до упойваща сладост вино за закъснелите горски пътешественици. Разбира се, необходени гори почти не останаха, дори затънтените къщички на службите по поддръжка на парковата растителност са изкорубени, опожарени и нашарени с графити от правописни грешки. Това е и обяснението на въпроса защо една изложба, афиширана като портретна сбирка, сякаш е първата от толкова време насам.

Портретът е холандски аквариум, в който плуват обаче не невидими инфузории и зелени хидродендрони, а парцали от отдавна развързани превръзки върху отдавна заздравели рани. Разбира се, аквариумна вода в днешно време може само да се дестилира в лабораторни условия, но не и да се налее в естествен извор. Което набързо ни разяснява и парадоксалното нежелание на художника да третира портретно обектите на своите портрети.

Портретът е чантата на раздавача, с излъскана от времето кожа и металически закопчалки, които щракат с приятен звук, когато се отключват и заключват или когато катарамите потракват в ритъма на бързото пощальонско ходене. Разбира се, днес пощальоните – макар и да са последните, на които това се случи – загубиха ориентация в географията на улиците, къщите и етажите. В насипаната на куп при входната врата поща са смесени рекламни листовки и любовни писма, телефонни сметки и телеграми, съдебни призовки и картички от морето на едно минало лято. И това е обяснение на странното желание портретите да се превърнат в поща, за да загубят паметта си в хаоса и да заживеят спокойно на грешен адрес.

Георги Тенев

МЪЖКА НАРОДНА ПОЩА

“My pussy is the temple of learning.”
- Madonna

Виртуалният образ на телесността винаги е бил еротизиран, независимо от това колко и как се е развила технологията на внедряването и присъствието му в пространството. Принципно това, което ни носи най-модерният уред за холограма с нищо не превъзхожда онова, което е носило което и да е будоарно огледало в епохата на Просвещението. Защото образът съвсем не зависи толкова от себе си самия, нито дори от средствата и начина на експонирането си, колкото от физиологическите, оптичните и фантазните предразположения на окото, което го вижда. Затова разликата в технологията на явяването на образите винаги има голямо, но никога - съществено значение. Тя води само до размножаващи се възможности за разночетене на смисловата и чувствената еднаквост.

Тази колекция от картички съществува благодарение на едно единствено несъкрушимо, неатакуемо и недосегаемо от нормите на модерната политическа коректност мъжко право - правото на сънуване. То обикновено води със себе си множество сходни нему сладки и изкусителни права, за които, разбира се, няма как да не се досещате. С прекрачването в съня тегобата на скитането сред материалните тела и нуждата да ги даряваме със зловещата нежност на корозионните си целувки се снема и преминава в очарователната безнаказаност на една безпоследствена и безпричинно-следствена свобода. Множество виртуални тела или техни увеличени и преувеличени части тръгват да ходят, да тичат, да плуват, да летят, въобще - да се трудят пред все по-препълващия се поглед на пътника. Когато се умори да ги гледа, той посяда пред дверите на огромния храм на познанието, а не след дълго чука и на вратата му. Попаднал веднъж зад мамещите врати на този храм, като под влиянието на странен опиат, странникът започва да проглежда за очарователната чувствена простотата на света. В предсъновните му ценности настъпват странни метаморфози. Започва смело и охотно да подлага под незлобливо съмнение безспорни истини, като например, че хубавата душевност е по-ценна от хубавия бюст. Светът се преподрежда дотам, че той свободно нехае дали в щастливото си опиянение няма да бъде застигнат от ликвидационен отряд добри момичета, дали някоя симпатична следовница на Ерика Джонг няма да го изненада в гръб и да му пръсне черепа с бейзболна бухалка, дали друга сладка дебелана няма да го наклевети, че използва пурите не по предназначение, защото и всичко това в крайна сметка е част от тази невинна еротична забава.

Въоръжен с laptop и draw pad, можеш да пращащ от нежния съновен свят към съзнаваното само безстрастни e-mail-и с още по-безстрастни графични attachment-и. Много по-чаровно обаче е да се рееш с четчица и рисувателно блокче из компаниите от виртуални дамски тела, да забождаш от време на време по някое от тях в хербария на художественото естествознание, след това да късаш страниците на блокчето-хербарий, да ги изрязваш като картички и с щемпела за неотложност ‘fe-mail’ да ги изпращаш по мъжката народна поща на приятели. За да видят, че добре я караш там, в Аркадия. И да ти завидят.

Явор Гърдев

ЖЕНСКА ПОЩА

Всяка прилика с действителни жени и събития е случайна.

“Fe-mail” е имагинерно общество на нежни половинки‚ които търсят грубата си цялост. То се конструира на ръба преди досадната сантименталност и след този на грубата жестокост. За неговите обитатели няма голямо значение дали рисуват картинки или пишат картини‚ важно е най-вече желанието да продължат кореспонденцията. Те се потапят отново и отново в митовете не толкова за да научат‚ а по-скоро за да си спомнят‚ категорично предпочитат Bill Evans пред Oskar Peterson‚ пушат много и нямат компютърна грамотност. “Fe-mail” е‚ може би‚ не толкова невъзможният опит от две дузини женски изображения да се направи един мъжки автопортрет.

Никола Тороманов