TEXTS

TЕАТЪРЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ МРАЗЕН

от Георги Тенев

Един млад български режисьор (той се радва на особен успех през последните години), сподели веднъж: "В 9 сутринта, когато се събудя и трябва да тръгвам за репетиция, аз ненавиждам театъра. Когато отида на сцената и в 10 репетицията започва – аз ненавиждам театъра, мразя го. До обед се боря с това чувство. Едва по-късно мога вече да работя, без да мисля за това, колко мразя театъра. Дори обратно, явяват се симптомите на една яростна и неукротима любов към него. Вечерта в 10, когато свършвам, ненавистта ми към театъра е съвсем неудържима." Струва ми се все по-забележително това състояние на невъзможна любов към правенето на театър.

Когато аз самият следвах в Театралната Академия, се впусках – безразсъдно и нагло, както ми се струва днес – в опити и авантюри, повечето от тях съвсем безплодни и наивни. Но безразсъдно свободни и сами по себе си – оптимистични. Сега, след като вече бях поканен да преподавам в същата тази Академия, често ме шокира липсата на авантюризъм у моите студенти. Те сякаш вече знаят цената на риска, преди да са го опитали. Не ми се иска да вярвам, че те ще "прескочат" този болезнен цикъл, когато една творческа визия е толкова свободна и неограничена, че границите на театралния контекст неумолимо ще я подхлъзнат, ще я докажат като невъзможна. Тогава никога еротизмът на режисьорското намерение няма да достигне до дълбока криза – дотам, че любовта и желанието да генерират ненавист – омразата на любовта, която не би могъл да напуснеш.

Контекстът и конвенцията винаги искат да те изтласкат на брега на виртуалността. Те ни причакват по време на блуждаенето ни в открито море и ни обсипват с аргументи: не можем да бъдем разбрани (защото сме толкова различни), не можем да се продадем (защото истински "пазар" за нашето изкуство няма), не можем да се развием докрай (защото времето не се диктува от нас). С компас, объркан от тези аргументи, е лесно да заседнем в плитчината на въображаемото реализиране на театър. Във въображаемия, неслучил се, непровалил се театър, има постоянно бунтуване срещу контекста, но го няма творческото недоволство. Това, което може да доведе до странната ситуация на споменатия режисьор, който прави спектаклите си в болезнена любов / омраза / нетърпение за театър.